Бачата е музика и танц, които произхождат от провинциалните части на Доминиканската Република. Музиката е в такт 4/4. Бачата се развива от, и все още има близка връзка с, панлатиноамериканския романтичен стил на име болеро .

Бачата се появява през 60-те г. на 20 в. Широкоразпространената бачата се изпълнява на електрически инструменти и е богата на виртуозни изпълнения на китара. Тя в повечето случаи е по-бърза от своите предшественици и предизвиква силно желание за танцуване.

Танцът бачата представлява поредица от прости стъпки, в резултат на които се получава движение напред-назад или настрани. Истинският му дух обаче се проявява в чувствените движения на ханша и тялото.

Двата основни елемента на лосанджелиския стил (LA - Los Angeles style) са основна стъпка напред/назад както са описани по-горе и „крос боди лийд“. При тази фигура, кавалерът стъпва напред на 1, стъпва надясно на 2-3 докато се завърта 90 градуса срещу часовниковата стрелка (наляво). Дамата стъпва напред на 5-6 и се обръща на 7-8 докато кавалерът се завърта още 90 градуса срещу часовниковата стрелка. След тези 8 удара, кавалерът и дамата са си сменили местата. За разлика от Кубинския стил, където двойката танцува в кръг, при Ел Ей стила танцът е в права линия.

Ел Ей салсата се слави като най-ярък от разпространените стилове. Братята Васкез (Vazquez) се смятат за изобретатели на Ел Ей стила. Луис все още преподава Ел Ей.

Този стил (Colombian style) е характерен за латиноамериканските страни. Кавалерът и дамата правят повечето движения докато стоят на едно място. Произлиза от кубинския стил. Затова при много от фигурите кавалерът и дамата се въртят един около друг.

Кубинският стил (Cuban-style) салса e „на едно“. Основен елемент е „куба степ“ ( cuba step ), наричан също „гуапея“ (Guapea), където кавалерът прави основна стъпка назад на 1-2-3 и основна стъпка напред на 5-6-7. Дамата прави същото, т.е. огледално на движенията на кавалера. Друга черта на стила е че в много фигури кавалерът и дамата се движат в кръг един около друг.

„Крос боди лийд“ (cross body lead) също е основна стъпка в този стил и се нарича „диле ке но“ (Dile que no). Стилът „Ел Ей“ (LA - Los Angeles) е по-късен вариант, като разликата е че танцьорите се завъртат с една четвърт един около друг. Това движение също става основно в по-сложния вариант „кубинско казино“ (Cuban Casino), довело до много от движенията на „руеда“ (Rueda) или танц в колело. При него няколко двойки си разменят партньорите и изпълняват движения координирани от командващ.

Нюйоркския стил ( NY - New York Style ) или стилът на Еди Торес (Eddie Torres style) е комбинация от системите „на едно“ и „на две“. Тактуването на стъпките е на 1-2-3,5-6-7 както при „на едно“, но прекъсването (break), където тялото сменя посоката става на 2 и 6 като при „на две“. Преподавателят на NY Еди Торес разработва тази схема в края на 70-те и 80-те години и дефиницията му е доста ясна тъй като той е още жив и последователите му държат да запазят стила непроменен.

Този стил (On Clave) наистина следва тактовете на клавите 2-3 или 3-2, т.е. за клави 2-3 кавалерът стъпва напред с левия на 2 а с десния на 3, след това прави останалите 4 стъпки от основната фигура на 5-8 (синхронно с клавите на 5 и 8). Това е традиционна форма и е по-малко известна/използвана освен в някои латиноамерикански страни.

Пуерториканският стил (Puerto Rican style) може да се танцува „на едно“ или „на две“. Ако се танцува „на две“, винаги се танцува на 2, а не на 6, както в дамски стил NY (Ladies-style NY).

Салса руеда (Rueda de Casino) е разработена през 1950-те в Хавана, Куба. Двойки танцьори образуват кръг (rueda на испански), с танцови движения изреждани от даден човек. Много от движенията включват бърза смяна на партньорите.

Салса се танцува на музика с повтарящ се ритъм от осем удара, т.е. два такта от по четири удара. Салса музиката е смес от традиционни африкански, кубински и други латиноамерикански ритми, които се достигнали Ню Йорк по време на миграции някъде между 1940-те и 1970-те.

Салса се танцува на ограничено пространство, т.е. за разлика от фокстрот или самба, в салса двойката не сменя много мястото си на дансинга, а заема само ограничена част от него. В някои случи танцьорите изпълняват самостоятелни стъпки. Танцовите стъпки, които сега се танцуват на салса музика произлизат от кубинската музика сон, но има влияние от много други кубински танци като мамбо, ча-ча-ча, румба и др. Включват се също така и суинг елементи.

Няма строги правила как се танцува салса, макар че съществуват множество стилове. Когато танцът започва на първия удар от 8-ударния ритъм се нарича салса на едно . Ако първата стъпка (с левия крак) се прави на 2 или 6, се казва на две . Въпрос на лично предпочитание е кое броене да се използва и повечето хора предпочитат броенето на стила, който им е бил преподаван когато са започнали да танцуват салса.

Този стил (Power 2 / Palladium 2 / Ballroom Mambo) е подобен на стила „Ел Ей“, но се танцува „на две“. Тактуването на основната стъпка е 2-3-4,6-7-8 с паузи на 2 и 6.

Важно е да се отбележи че макар този стил да е известен като танцуване по клавите (En Clave), името не предполага че тактуването трябва да следва ритъма на клавите като 2-3 или 3-2. Това означава само че първата стъпка (или прекъсване) се прави на втория удар от тактуването.

Обикновено салса е танц по двойки, танцуван с хванати ръце. Напредналите танцьори обаче винаги включват соло изпълнения (Shines), които са нещо като перчене и включват ефектни стъпки и фигури изтанцувани поотделно. Предполага се че това са импровизирани прекъсвания, но съществуват голям брой „стандартни“ соло изпълнения. Освен това те най-добре подхождат на мамбо секцията на мелодията, но могат да се танцуват когато танцьорите преценят. Те са добър начин за възстановяване при загуба на ритъм по време на сложно движение или просто за поемане на дъх.

Танцът Ча-Ча е сравнително млад танц. Достигнал е най-голяма популярност през средата на 50-те години. Той е образуван от румба и мамбо, и благодарение на своята простота и оригиналност бързо става популярен. Появяват се и модификации на този танц, което пък позволява той да бъде изпълняван по различни начини.

Основната стъпка се нарича шасе (chasse). При танцуване се брои на раз-два-три-ча-ча. Танцът се играе от двойка (кавалер и дама). Музиката е бърза и динамична.

Партньорите могат да танцуват ча-ча напред и назад или от едната на другата страна. Двойката често се разделя, партньорите танцуват лице в лице. Те трябва да придадат весел, безгрижен и освободен характер на танца